отпорваха

Речник на българския език

1. отпорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отпорваха е производна форма на отпорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отпорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отпорваха е производна форма на отпорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).