отпорвах

Речник на българския език

1. отпорвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отпорвах е производна форма на отпорвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отпорвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отпорвах е производна форма на отпорвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).