отпорвало

Речник на българския език

1. отпорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпорвало е производна форма на отпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпорвало е производна форма на отпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отпорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпорвало е производна форма на отпорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отпорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпорвало е производна форма на отпорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).