отпорвали

Речник на българския език

1. отпорвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отпорвали е производна форма на отпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отпорвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отпорвали е производна форма на отпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отпорвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отпорвали е производна форма на отпорвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отпорвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отпорвали е производна форма на отпорвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).