отпорвал

Речник на българския език

1. отпорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпорвал е производна форма на отпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпорвал е производна форма на отпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпорвал е производна форма на отпорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпорвал е производна форма на отпорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).