отпорва

Речник на българския език

1. отпорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отпорва е производна форма на отпорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отпорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отпорва е производна форма на отпорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отпорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отпорва е производна форма на отпорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).