отпоил съм

Речник на българския език

1. отпоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпоил съм е производна форма на отпоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отпоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпоил съм е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).