отпоило е

Речник на българския език

1. отпоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпоило е е производна форма на отпоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпоило е е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).