отпоили

Речник на българския език

1. отпоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отпоили е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отпоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отпоили е производна форма на отпоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).