отпоила

Речник на българския език

1. отпоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпоила е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпоила е производна форма на отпоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).