отпоил
1.
отпоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отпоил
е производна форма
на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отпоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отпоил
е производна форма
на отпоя (мин. деят. св. прич. м. р.).