отпоил

Речник на българския език

1. отпоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпоил е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпоил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпоил е производна форма на отпоя (мин. деят. св. прич. м. р.).