отплетете

Речник на българския език

1. отплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отплетете е производна форма на отплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отплетете — повелително наклонение, мн. ч.

отплетете е производна форма на отплета (повелително наклонение, мн. ч.).