отплете

Речник на българския език

1. отплете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отплете е производна форма на отплета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отплете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отплете е производна форма на отплета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отплете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отплете е производна форма на отплета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).