отплела

Речник на българския език

1. отплела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отплела е производна форма на отплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отплела — мин. деят. св. прич. ж. р.

отплела е производна форма на отплета (мин. деят. св. прич. ж. р.).