отпил съм

Речник на българския език

1. отпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпил съм е производна форма на отпия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпил съм е производна форма на отпия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).