отпил е

Речник на българския език

1. отпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпил е е производна форма на отпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпил е е производна форма на отпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).