отпило

Речник на българския език

1. отпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпило е производна форма на отпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпило е производна форма на отпия (мин. деят. св. прич. ср. р.).