отпила

Речник на българския език

1. отпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпила е производна форма на отпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпила е производна форма на отпия (мин. деят. св. прич. ж. р.).