отпил

Речник на българския език

1. отпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпил е производна форма на отпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпил е производна форма на отпия (мин. деят. св. прич. м. р.).