отпи

Речник на българския език

1. отпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отпи е производна форма на отпия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отпи е производна форма на отпия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).