отпечатил е

Речник на българския език

1. отпечатил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпечатил е е производна форма на отпечатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпечатил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпечатил е е производна форма на отпечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).