отпечатила

Речник на българския език

1. отпечатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпечатила е производна форма на отпечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпечатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпечатила е производна форма на отпечатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).