отпечател

Речник на българския език

1. отпечател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпечател е производна форма на отпечатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпечател — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпечател е производна форма на отпечатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).