отопяло

Речник на българския език

1. отопяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отопяло е производна форма на отопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отопяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отопяло е производна форма на отопя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).