отопил си

Речник на българския език

1. отопил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отопил си е производна форма на отопя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отопил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отопил си е производна форма на отопя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).