отопило

Речник на българския език

1. отопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отопило е производна форма на отопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отопило е производна форма на отопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).