отопил

Речник на българския език

1. отопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отопил е производна форма на отопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отопил — мин. деят. св. прич. м. р.

отопил е производна форма на отопя (мин. деят. св. прич. м. р.).