отопил
1.
отопил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отопил
е производна форма
на отопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отопил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отопил
е производна форма
на отопя (мин. деят. св. прич. м. р.).