отопели

Речник на българския език

1. отопели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отопели е производна форма на отопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отопели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отопели е производна форма на отопя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).