отнемал съм

Речник на българския език

1. отнемал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отнемал съм е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отнемал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отнемал съм е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отнемал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отнемал съм е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).