отнемал си

Речник на българския език

1. отнемал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отнемал си е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отнемал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отнемал си е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отнемал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отнемал си е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).