отнемал е

Речник на българския език

1. отнемал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемал е е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отнемал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемал е е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отнемал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемал е е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).