отнемало си

Речник на българския език

1. отнемало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отнемало си е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отнемало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отнемало си е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отнемало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отнемало си е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).