отнемала съм

Речник на българския език

1. отнемала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отнемала съм е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отнемала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отнемала съм е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. отнемала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отнемала съм е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).