отнемала си

Речник на българския език

1. отнемала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отнемала си е производна форма на отнемам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. отнемала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отнемала си е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. отнемала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отнемала си е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).