отнело

Речник на българския език

1. отнело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отнело е производна форма на отнема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отнело — мин. деят. св. прич. ср. р.

отнело е производна форма на отнема (мин. деят. св. прич. ср. р.).