отмятало

Речник на българския език

1. отмятало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмятало е производна форма на отмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмятало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмятало е производна форма на отмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отмятало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отмятало е производна форма на отмятам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отмятало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отмятало е производна форма на отмятам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).