отмъстяло

Речник на българския език

1. отмъстяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмъстяло е производна форма на отмъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмъстяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отмъстяло е производна форма на отмъстя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).