отмъстял

Речник на българския език

1. отмъстял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстял е производна форма на отмъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмъстял е производна форма на отмъстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).