отмъстявал си

Речник на българския език

1. отмъстявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал си е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал си е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъстявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал си е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).