отмъстявал е

Речник на българския език

1. отмъстявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал е е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал е е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъстявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал е е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).