отмъстявало съм

Речник на българския език

1. отмъстявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало съм е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмъстявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. отмъстявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).