отмъстявала

Речник на българския език

1. отмъстявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъстявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмъстявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмъстявала е производна форма на отмъстявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отмъстявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отмъстявала е производна форма на отмъстявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).