отмъстил си

Речник на българския език

1. отмъстил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъстил си е производна форма на отмъстя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъстил си е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).