отмъстил е

Речник на българския език

1. отмъстил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстил е е производна форма на отмъстя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстил е е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).