отмъстило

Речник на българския език

1. отмъстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмъстило е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмъстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отмъстило е производна форма на отмъстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).