отмъстили

Речник на българския език

1. отмъстили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отмъстили е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмъстили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отмъстили е производна форма на отмъстя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).