отмъстила съм

Речник на българския език

1. отмъстила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отмъстила съм е производна форма на отмъстя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъстила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отмъстила съм е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).