отмъстила е

Речник на българския език

1. отмъстила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстила е е производна форма на отмъстя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъстила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстила е е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).