отмъстил

Речник на българския език

1. отмъстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстил е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстил — мин. деят. св. прич. м. р.

отмъстил е производна форма на отмъстя (мин. деят. св. прич. м. р.).