отмъсти

Речник на българския език

1. отмъсти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отмъсти е производна форма на отмъстя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отмъсти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отмъсти е производна форма на отмъстя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отмъсти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отмъсти е производна форма на отмъстя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отмъсти — повелително наклонение, ед. ч.

отмъсти е производна форма на отмъстя (повелително наклонение, ед. ч.).